В християнството светецът не е бог. Той е човек, който е живял така, че църквата го признава за свят, и който се моли за хората. Богословски, той не управлява природата и не раздава болести; той е застъпник. Но в народната вяра тази тънка разлика се губи и светците се превръщат в специалисти: един пази морето, друг — лозята, трети — добитъка. Тази специализация не е официално учение, а начин хората да подредят страховете си. Затова един и същ светец може да е патрон на рибари и на банкери — не защото им е казал, а защото хората са му поверили различни страхове.
Най-ясният пример е свети Николай. Той е покровител на моряците, рибарите, пътниците, търговците и сираците — на всички, които са изложени на риск. Никулден, 6 декември, е рибен ден: на трапезата има шаран, защото рибата е храната на този, който пази водата. Летният Никулден, 9 май, е свързан с пренасянето на мощите му; в народния календар той отбелязва и края на студовете.
Свети Георги и свети Димитър делят годината. Георги, 6 май, е воинът на кон, който убива змея; в народната вяра той пази стадата и конете, а Гергьовден е началото на пастирския сезон. Димитър, 26 октомври, е воинът, който отваря зимата; Димитровден е краят на стопанската година. Двамата не са „богове на сезоните“, но изпълняват същата функция — маркират прехода. Разделението не е строго: един светец може да пази и добитъка, и войниците, и пътниците — в различните краища акцентът пада различно.