На едно погребение всички знаят какво да правят, без никой да им обяснява. Кой къде застава, кой какво казва, кога се мълчи, кой носи цветя и кой — храна. Никой не пита защо точно така; редът е по-стар от всички в стаята. В същия ден, на друго място, същата общност ще направи същото за раждане и за празник. Точно в тези три повода — откъде сме, как да живеем, какво става след края — религията е най-осезаема, защото отговаря там, където нищо друго не отговаря.
Ако се опитаме да я опишем, без да я оценяваме, тя отговаря на три въпроса, които не могат да се решат с доказателства. Първият е за произхода: откъде е светът и защо е такъв. Вторият е за живота: как да постъпвам с другите. Третият е за смъртта: какво остава. Затова религията е едновременно космология, етика и общност и не може да се сведе до едно от трите. Спорът „това наука ли е, или морал“ обикновено пропуска, че тя е и трето — начин хората да се държат заедно.
Всяка религия има три части, които се виждат отвън. Разказ — митът, който обяснява реда. Ритуал — действията, които го правят живи всеки ден или веднъж годишно. Институция — хората, които пазят и предават и двете, и които решават спорове. Ако липсва едно, системата е крехка. Разказ без ритуал остава философия за малцина. Ритуал без разказ се превръща в обичай без смисъл. Институция без разказ и ритуал е само администрация с традиция. Поради това и реформаторите винаги започват с едно от трите и откриват, че са разклатили и другите две.