Започва в малка стая, с шепа хора, които не са нито богати, нито влиятелни. Те разказват за човек, когото са видели, и за смърт, която не е свършила с гроба. Нищо в началото не подсказва, че това движение ще стигне до империята. Но има три неща, които му помагат: общност, която приема и бедния, и чужденеца; разказ, който се разказва лесно; и език, който половината свят вече разбира. Религиите не растат само от истина; растат от структура, която умее да се разпространява. Затова и историците гледат не само на учението, а и на логистиката.
За да се разбере християнството, трябва да се види, че то не се появява от нищото. То израства от юдейската традиция: същият Бог, същите текстове, същата идея за завет и закон. Новото е твърдението за въплъщение — че Бог е станал човек — и за възкресение, което променя смисъла на смъртта. Затова първите християни не се възприемат като нова религия, а като изпълнение на старата. Разделението идва по-късно и е точно толкова въпрос на тълкуване, колкото на самоличност. И днес споровете за началото са най-трудните, защото в тях има и вяра, и самоличност.
Разпространението има ясни причини и те не са мистични. Империята е дала пътища, общ език и ред, по които едно учение може да пътува; общностите в градовете са дали място, където новият човек веднага намира храна, погребение и помощ. Мъченичеството, парадоксално, е работило в обратната посока — то е показвало, че вярата струва повече от живота, и това е впечатлявало. Когато империята приема религията, тя получава структура, а религията — защита и институции. Оттам насетне историята ѝ е и история на власт. Ето защо и всяко разпространение на религия е и въпрос на инфраструктура.