Кръщенето и сватбата са двата обреда, с които човек получава нов статут пред общността. Антрополозите ги наричат обреди на прехода: има отделяне от старото състояние, кратък период на „между“, и въвеждане в новото. При кръщенето това е раждането на духовния човек; при сватбата — създаването на нов дом. И в двата случая църквата не просто благославя, а свидетелства, че промяната е станала. Затова и двата обреда имат един и същ гръбнак: въвеждане, обещание, нов статут.
Кръщенето започва с молитви за отричане от злото и с изповядване на вярата. Кръстникът отговаря вместо детето, защото то още не може да говори; той е поръчител пред Бога и пред хората. Следват три потапяния във вода в името на Отца, Сина и Светия Дух, после име, миропомазване, бяла дреха и свещ. Бялото не е украса: то е знак за нов живот, а свещта — за светлината, която детето получава. Миропомазването се прави веднага след кръщенето, което отличава православната практика от католическата, където то е отделно тайнство.
В православната практика кръщенето често се прави след четиридесетия ден, когато майката се връща в храма. Но това не е строго правило за всички случаи; в миналото децата са кръщавани и по-рано, защото смъртността е била висока. Днес много семейства кръщават в първата година, а някои — по-късно, когато детето може да участва. Църквата не поставя възрастова граница, а пита за вяра и за общност. В някои енории кръщенето се извършва и в дома, ако детето е болно; тогава водата се освещава на място. Кръстникът трябва да е православен и да може да учи детето на вяра — затова църквата не приема кум, който сам не е кръстен.