Обредната храна не се яде, за да се нахрани човек. Тя е език: казва кой е вътре и кой е вън, кой е жив и кой е мъртъв, кой е домакин и кой е гост. Затова в нея няма случайни неща — нито бройката на ястията, нито начинът, по който се чупи хлябът. Ежедневната храна засища; обредната означава. Тя помни и йерархията: кой сяда пръв, кой получава първото парче, кой остава последен.
Хлябът е центърът. Той се меси от домакинята, втасва, пече се в къщи и се чупи, а не се реже на празничната трапеза. Има много форми: пита, колак, кравай, боговица. „Хляб и сол“ е формулата на посрещането — тя не е просто поздрав, а признаване, че гостът влиза в дома като приятел, а не като чужд. В сватбата хлябът се дава на младоженците, в погребението — на присъстващите, в църквата — на вярващите като просфора. Обредният хляб се украсява с кръст или слънце, а върху сватбения се слагат фигури на птици и дърво — знаци за дом и плодородие.
Бъдни вечер е най-подредената трапеза. Тя е постна, защото Рождеството още не е настъпило; ястията са седем, девет или дванадесет, според края; на масата има бъдник, дъбово дърво, което се пали в огнището. В питата се слага паричка, а който я намери, получава късмет за годината. Това не е магия, а жребий: общността приема, че късметът се разпределя, а не се купува.