Църковният календар не е списък с празници, а начин да се подреди времето. Той има два кръга. Първият е неподвижен: всеки ден от годината е посветен на светци и събития, които се отбелязват на една и съща дата. Вторият е подвижен: той зависи от Великден и включва постите и празниците около него. Двата кръга се движат един спрямо друг и точно това прави годината жива — тя не се повтаря точно, а се преплита.
Великден се изчислява по юлианската пасхалия: първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, но по стария календар. Българската православна църква приема новоюлианския календар през 1968 година, затова неподвижните празници — Рождество Христово, Богоявление, Успение — са на същите дати като в Западна Европа. Великден обаче остава изчислен по стария начин и често съвпада с православния свят, а не с католическия. Разликата не е догматична, а календарна, и затова обърква чужденците: Коледа е на 25 декември, а Великден може да е седмици след католическия.
Постите са другата рамка. Великият пост трае седем седмици и води до Великден; Рождественският започва на 15 ноември и трае четиридесет дни; Богородичният е от 14 до 27 август; Петров е подвижен и зависи от Петдесетница. През тези периоди месото, млякото и яйцата отпадат, а в сряда и петък постът е седмичен. Затова календарът казва не само кога е празникът, а и кога човек е длъжен да се въздържа.