За траките знаем от другите. Те не са оставили литература, а езикът им е познат само по отделни думи и имена, запазени у гръцки и римски автори. Затова религията им се възстановява по три вида извори: писмени свидетелства на чужденци, надписи на гръцки букви и изображения — върху монети, съдове, пръстени и надгробни плочи. Археологията добавя четвърти: самите гробници и даровете в тях. Това е достатъчно, за да се говори за култове и вярвания, но не и за подредена митология с родословия и сюжети.
Херодот, който пише през V век пр. Хр., дава най-известния списък. Според него траките почитат главно Арес, Дионис и Артемида, а владетелите им се кълнат в Хермес и водят рода си от него. Гръцките имена не означават, че траките са имали гръцки богове: така античните автори превеждат чуждите култове на своя език. Затова днес се предполага, че зад Артемида стои Бендида — богиня, на която в Атина издигат светилище в Пирея още в V век, — а зад Дионис — по-стар и по-буен тракийски бог на виното и екстаза.
Отделно стоят имената, които идват от надписи: Сабазий, Котис, Дарзалас, конникът Херос. Те не се подреждат в единна система. Сабазий е бог на плодородието и на общността, който по-късно се слива с Дионис; Херос е конникът, изсечен върху хиляди плочи в римската епоха, и вероятно представя обожествен мъртъв или герой-закрилник; Котис е свързан с царския род на одрисите. Всяко от тези имена има местен характер — траките не са една държава, а много племена.