Религиозното образование в България е уредено като изключение, а не като правило. Законът за предучилищното и училищното образование определя предмета „Религия“ като свободноизбираема подготовка: той се изучава по желание на ученика и с писменото съгласие на родителите. Часовете не са част от задължителната подготовка и не се използват за формиране на оценка, която влияе на прехода между степените.
Историята на това решение е поучителна. Преди 1944 година религиозното обучение е част от училищния живот, а след 1944 година то е изнесено извън училище и ограничено. Предметът се връща през учебната 1997/1998 година като час за свободноизбираема подготовка. Оттогава моделът се запазва, независимо от промените в законите и в министерските екипи.
Програмите са конфесионални. Съществуват учебни програми за православно, мюсюлманско, католическо, протестантско, арменско и юдейско обучение. Те се разработват с участието на съответното изповедание и се одобряват от Министерството на образованието. Учебниците също се различават: един текст разказва историята на църквата, друг — на общността, трети поставя акцент върху празниците и обредите.
Преподавателите са богослови с педагогическа подготовка. Те се обучават в Богословския факултет на Софийския университет, във Висшия ислямски институт и в други висши училища, а за някои изповедания — и в чужбина. Липсата на достатъчно учители по места е една от причините предметът да не се предлага навсякъде, дори когато има желаещи ученици.