В топъл извор на дъното на океана излизат минерални струи, водата е гореща и богата на разтворени вещества, а наоколо живеят организми, които не виждат слънце. Ако попиташ как е започнал животът, това е едно от местата, където си струва да се гледа. Не защото там със сигурност е започнал, а защото там има енергия, химия и граници — три неща, които са нужни, за да се появи нещо, което се самоподдържа. Въпросът е стар и все още отворен. Затова въпросът не е само химичен, а и за това как се поддържа вътрешност.
Проблемът е, че живата клетка е едновременно химическа и информационна. Тя има обвивка, метаболизъм и инструкции, а тези три неща изглеждат взаимно зависими: без обвивка няма вътрешност, без метаболизъм няма енергия, без инструкции няма какво да се копира. Пилето и яйцето са лесна задача в сравнение. Затова хипотезите се различават по това кое от трите е било първо и как останалите са се появили около него. Ето защо всяка хипотеза трябва да обясни не само една от трите части, а прехода между тях. Поради това въпросът е за прехода, не за отделните части.
Една от идеите е РНК-светът. РНК може да носи информация като ДНК и да катализира реакции като белтък, макар и по-слабо. Ако една молекула може и да се копира, и да ускорява реакции, тя е възможен начален пункт: инструкция и машина в едно. После ДНК поема съхранението, а белтъците — работата, и се получава разделението, което виждаме днес. Хипотезата е красива и има лабораторни подкрепи, но никой не е показал пълен преход от химия към самоподдържащ се цикъл. Честно е да се каже, че хипотезата е обещаваща, а не доказана.