Вземаш яйце и го чупиш в тиган. В жълтъка има една клетка — голяма, но една. От нея, след оплождане и деление, се получава организъм с кости, нерви, кръвоносни съдове и навици. Никъде в жълтъка няма скелет и няма око. Има само инструкции и среда. Това е най-обикновеното чудо на биологията и ние сме свикнали с него до степен да не го забелязваме. Клетката не е тухла; тя е фабрика, която се строи сама и после се дели, без да спира. Затова клетката е по-добър пример за сложност от всяка машина, която сме построили.
Основното устройство е сходно при всички живи същества. Има мембрана — тънък слой, който решава какво влиза и какво излиза. Има вътрешна течност, в която се случват реакциите. Има инструкции, записани в ДНК, и машини, които ги четат и произвеждат белтъци. Има и енергийни станции, които превръщат храната в използваема енергия. Всяка от тези части е резултат от много дълга история и всяка има вариант, който работи малко по-различно. Затова разбирането на клетката е разбиране на това как различни логики живеят заедно. Ето защо различията са вариации на един и същ план.
Мембраната е най-подценяваната част. Тя не е стена, а граница с отвори и превключватели: пропуска йони, захар, вода, а задържа други неща. Без нея реакциите биха се размили в околната среда и нямаше да има вътрешност, която да се поддържа. Поради това въпросът „как се е появила първата клетка“ е до голяма степен въпрос за това как се е появила първата устойчива граница. Контрапримерът са вирусите: те имат инструкции, но не и собствена фабрика, и затова не се делят сами. За тази причина въпросът за произхода на живота е въпрос за произхода на границата.