Телефонът показва четири процента и ти започваш да търсиш контакт с поглед, преди още да си решил къде отиваш. В същия ден, някъде далеч, слънчев парк произвежда повече ток, отколкото мрежата може да поеме, и операторът изключва част от панелите. Двете сцени описват един и същ проблем от различни страни. Енергията не липсва. Затова въпросът не е колко ток произвеждаме, а колко можем да отложим за после. Липсва място, където да я сложиш, когато не ти трябва, и начин да я вземеш, когато ти трябва.
Батерията не произвежда ток. Тя го съхранява като химическа енергия и го връща, когато поискаш. Вътре има два електрода и електролит, а зареждането е принудително разместване на йони в едната посока. Важни са две числа, които често се бъркат. Енергийната плътност казва колко енергия се събира в килограм — това определя колко далеч ще стигне колата. Затова батерията се описва с две числа, а не с едно, и объркването между тях е причина за много лоши покупки. Мощността казва колко бързо може да я отдаде — това определя колко рязко ускорява.
Защо съхранението е по-трудно от производството? Защото електричеството трябва да се изразходва в момента, в който се произвежда. В мрежата производството и потреблението трябва да съвпадат всяка секунда, иначе честотата се разклаща. Вятърът и слънцето не питат кога е пикът на потреблението — те произвеждат, когато има вятър и слънце. Ето защо между тях и контакта трябва да има буфер. Поради това съхранението е по-скъпо от производството: то не създава енергия, а само отлага момента на употреба. Този буфер е или батерия, или воден резервоар, или нещо, което се включва точно навреме.