Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия — това става през 301 година при цар Трдат III и Григорий Просветител. Решението е и политическо: вярата отделя страната от зороастрийския Иран и ѝ дава собствена идентичност. От този момент църквата и народът се свързват толкова тясно, че за арменците е трудно да се говори за едното без другото.
През 451 година Халкидонският събор утвърждава учението за двете природи на Христос, а Арменската църква остава на по-старата формула и не приема събора. Затова тя се числи към древните източни църкви, а не към православните или католическите. Различието е богословско, но последиците са институционални: собствена йерархия, собствено право и собствен календар.
Структурата е разпръсната по света. Върховен авторитет е католикосът на всички арменци в Ечмиадзин, но съществува и втори католикосат в Киликия със седалище в Антелиас, както и патриаршии в Йерусалим и в Цариград. Епархиите в диаспората се ръководят от архиереи. Богослужението се извършва на класически арменски, а литургията носи името на Григорий Просветител.
Календарът е отделен въпрос. Арменската църква празнува Рождество Христово на 6 януари, а не на 25 декември, защото пази древната практика на Изтока. Празниците, постът и поменалните обреди имат собствен ритъм. За общността това е и маркер за различие: човек може да разпознае арменски храм по календара, по архитектурата и по езика на песнопението.