Протестантството не възниква в България от вътрешно движение, а от среща с външни мисионери. През XIX век британски и американски общества изпращат хора в Османската империя, за да разпространяват Писание и да основават училища. Те пътуват из българските градове, продават книги и водят отчети за продажбите. Тези отчети се превръщат в един от малкото източници за грамотността и интереса към четене в епохата.
Езиковата страна е решаваща. През 1840 година излиза Новият завет в превод на Неофит Рилски, а през 1871 година в Цариград е отпечатана цялата Библия на новобългарски. Зад това стоят години работа на преводачи, редактори и печатари, подкрепени от Британското библейско дружество. Текстът не само служи на вярата — той дава на новобългарския език образец на ясен, четим стил.
Мисионерите откриват училища, защото грамотността е условие за четене на Писанието. През 1860 година в Пловдив започва работа мъжко училище, а по-късно се появяват и девически училища в други градове. Методисткият мисионер Албърт Лонг основава през 1864 година „Зорница“ — първото българско духовно списание, което от 1876 година излиза като вестник и в края на века е сред най-четените седмичници.