„Мюсюлманска общност“ е удобна дума, която прикрива голямо разнообразие. В България под нея се събират групи с различен език, различна география и различна памет за това как са станали мюсюлмани. Турци, помаци, роми, татари и малки групи имигранти споделят вяра и празници, но не и произход, не и бит, не и политически интереси. Разбирането на тези различия е ключ към разбирането на темата.
Турската общност е най-голямата. Тя наследява заселниците от османския период — войници, чиновници, занаятчии, земеделци — и се оформя като отделна група с училища, вестници и организации след 1878 година. Изселванията към Турция през 1878–1879, 1950–1951 и 1989 година я променят силно. Днес тя е съсредоточена в Североизточна България, в областите Разград, Търговище, Шумен, Силистра и Добрич, и има собствена политическа традиция.
Помаците живеят главно в Родопите и в части от Северна България. Те говорят български, пазят български песни и обичаи и изповядват исляма. Произходът на общността е предмет на дълъг спор: едни изследователи говорят за постепенно обръщане през XVII–XVIII век, други подчертават натиска, трети — икономическите причини. През 1912–1913 година част от помаците са принудени да приемат християнство, а след войните се връщат към исляма. Тази памет прави темата чувствителна и днес.