Ислямът не пристига в българските земи като мисионерско движение, а като религия на завоевателя. След превземането на Пловдив, Търново и Видин османската администрация налага свой календар, свое право и свои празници. За християнското мнозинство това означава живот в държава, уредена по чужди правила. За заселниците мюсюлмани означава място, където вярата им е публична и подкрепена от властта. В градовете кварталите са смесени, а в селата разграничението често следва релефа, пътя и водата.
Демографията се променя бавно, в продължение на векове. Турскоезични заселници от Анадола — войници, чиновници, търговци и занаятчии — се установяват в градовете и по главните пътища. Към тях се прибавят местни семейства, приели исляма, ромски общности, част от които се обръщат още през XVII–XVIII век, и татари, дошли по-късно от Крим и Добруджа. Общността никога не е била еднородна по език, произход и обичаи.
Причините за приемане на исляма не се свеждат до една. Данъчната тежест върху немюсюлманите, ограниченията в обществения живот и възможността за служба в администрацията са били силен стимул. Кръвният данък — отнемането на момчета за еничарския корпус — е най-тежката форма на натиск и оставя дълбока следа в паметта. Имало е и насилие, и доброволни решения, свързани с брак, търговия или местна политика. Съотношението между тях остава предмет на спор.