Постът има проста външна форма и сложна вътрешна логика. Външно той е списък от забранени храни: месо, млечни произведения, яйца, а в по-строгите дни и риба, вино и растително масло. Вътрешно той е период, в който човек се опитва да намали шума около себе си — храната, развлеченията, разговорите — и да освободи време за молитва и за себепроверка. Затова църковните правила за храна никога не са били отделени от правилата за поведение.
Четирите многодневни поста имат различна дължина и различен произход. Великият пост е най-старият и най-строгият: той започва седем седмици преди Великден и обхваща 48 дни заедно със Страстната седмица. Рождественският пост е 40 дни — от 15 ноември по църковния календар до 24 декември — и подготвя Коледа. Петровският е по-къс и променлив, защото започва в понеделника след Петдесетница, а Успенският е фиксиран: от 1 до 14 август.
Еднодневните пости оформят седмицата. Сряда и петък са постни дни през цялата година, с изключения в празнични седмици. Кръстовден на 14 септември и 29 август — денят на отсичането на главата на Йоан Кръстител — също се спазват строго. В енорийската практика тези дни се запомнят по-лесно от многодневните, защото са свързани с конкретна седмична рутина и с конкретна храна на трапезата.