Дванадесетте велики празника са гръбнакът на църковната година. Те не са произволен списък: всеки отбелязва събитие от живота на Христос или на Богородица, а редът им следва логиката на евангелския разказ. Броят им е дванадесет, но разпределението между господски и богородични варира в различните календари: Благовещение например се отнася ту към едните, ту към другите, а някои списъци добавят или сливат отделни дни.
Неподвижните празници стоят на една и съща дата. Рождество Христово е на 25 декември по църковния календар, което по гражданския е 7 януари. Богоявление е на 6 януари и се празнува с водосвет и хвърляне на кръст във вода — обред, който в много градове събира тълпи на реката. Сретение на 2 февруари отбелязва посрещането на младенеца в храма, Благовещение на 25 март — вестта за раждането, Преображение на 6 август — явяването на планината, Въздвижение на 14 септември — връщането на Кръста.
Подвижните празници зависят от Великден и затова се движат. Цветница е в неделята преди Великден и се празнува с върбови клонки, които се освещават и после се пазят в дома. Възнесение е четиридесет дни след Великден, а Петдесетница — петдесет дни след него, с коленопреклонни молитви и с украса от зеленина в храма. Тези три празника оформят пролетния сезон и се запомнят по-трудно от фиксираните дати, защото всяка година са на различно място.