Житието на Иван Рилски е написано векове след смъртта му и затова съдържа и факти, и общи места, характерни за средновековната агиография. Въпреки това основната рамка е сигурна. Той е роден около 876 година в Скрино, в областта на днешна Дупница, остава сирак рано и работи като овчар. След това приема монашество и се оттегля в планината, където живее в пещера и в хралупа, далеч от села и пътища. Този избор — пустинничество — е стандартен път за монах, който търси пълно усамотение.
Около него постепенно се събират ученици. Те идват не защото той проповядва на площади, а защото търсят наставник, който живее точно както поучава. Така възниква монашеската общност в Рила, от която произлиза Рилският манастир. Иван Рилски оставя и кратки наставления към учениците си — текст, който се преписва векове наред и който показва какво е изисквал от монаха: послушание, молитва, труд и отказ от собственичество.
Умира на 18 август 946 година на около седемдесет години. Още тогава около гроба му се създава почит, която бързо прераства в общонародна. Мощите му са пренесени в Средец, днешна София, където остават близо два века и се превръщат в закрила на града. В края на XII век, при възстановената българска държава, те са преместени в Търново — столицата, която събира светините на царството.