Поклонничеството е стара практика, която в България има собствена география. Най-силният център е Рилският манастир. На 15 август, когато е Успение Богородично, дворът се изпълва с хора, които идват от цялата страна, спят на пода, в коридорите и в колите си. На 19 октомври, когато се отбелязва пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски, картината е подобна. Тези два дни са и най-големите събори в страната, и най-старата форма на масово пътуване с религиозна цел.
Бачковският манастир е вторият голям център. Основан през 1083 година от грузинеца Григорий Бакуриани, той пази чудотворна икона на Богородица от 1311 година, подарена от грузинските поклонници Атанасий и Окропир. На 15 август там също се събират хиляди. Троянският манастир, Ивановските скални църкви и десетки по-малки обители имат свои храмови празници, които местните хора спазват като задължение към селото и рода.
Кръстова гора е различен случай. Това е манастир в централните Родопи, за който традицията разказва, че пази частица от Кръста Господен. На Кръстовден, 14 септември, там се стичат хора от цялата страна, много от тях нощуват на поляната, а службата се отслужва под открито небе. Мястото е пример за това как поклонението се свързва с конкретен празник и с конкретна частица, а не само с обща вяра.