Звездата изглежда стабилна, но ако я мериш внимателно, тя леко трепти. Причината е планета, която обикаля около нея и я дърпа гравитационно, докато и двете се въртят около общ център. Трептенето е малко, а измерването — трудно, но то е първият начин, по който хората са открили свят около друга звезда. Вторият начин е сянката: когато планетата мине пред звездата, яркостта ѝ спада с малка, но повтаряща се величина. И двата метода са косвени и двата работят. Затова първите открития са дошли от упорито измерване, а не от случайно виждане.
Днес са потвърдени хиляди такива светове, а диапазонът е голям: от тела по-малки от Земята до газови гиганти, по-големи от Юпитер. Има планети, които обикалят много близо до звездата си и са нажежени; има и такива, които са далеч и студени. Има системи с една планета и системи с много. Това разнообразие само по себе си е важно, защото показва, че Слънчевата система не е единственият възможен модел, а един от многото случаи. Затова еднообразието на нашата система е по-скоро изключение, отколкото правило. Ето защо разнообразието е правило, а не изключение.
Но откриването на планета не е същото като откриването на свят, който може да поддържа живот. Нужни са условия: подходяща температура, наличие на течна вода, атмосфера, която не изчезва, и стабилна звезда. Поради това вниманието се мести от „има ли планета“ към „каква е атмосферата ѝ“. Отговорът идва бавно, защото се получава чрез спектри — по това как светлината на звездата се променя, когато минава през атмосферата на планетата. Това е слаб сигнал върху ярък фон. За тази причина въпросът за живота е въпрос за атмосфера, а не само за разстояние.