Новината започва с две числа: едното е с два пункта по-високо от другото, а заглавието вече обявява обрат. Привържениците на едната страна ликуват, на другата — обясняват, че анкетата е поръчана. Никой не пита колко души са попитани, как са избрани и каква е възможната грешка. А точно тези три неща решават дали разликата от два пункта изобщо съществува. Анкетата не е снимка на обществото. Тя е оценка с интервал, който почти винаги е по-широк от самата новина, която се прави от нея. Затова първият въпрос към всяка анкета е не какво показва, а кой я е платил.
Логиката на анкетата е проста, но изисква дисциплина. Взима се част от населението и се приема, че тя прилича на цялото — но това е вярно само ако извадката е случайна, тоест всеки има известен шанс да бъде избран. Ако питаш само хора, които вдигат телефона на обяд, или само регистрирани в онлайн панел, ти питаш определена група, която може да е много различна от страната. Размерът също има значение, но по-малко, отколкото се мисли: сто добре избрани души казват повече от хиляда лошо избрани.
Интервалът на доверие не е декорация. Той казва, че при този начин на питане истинската стойност вероятно е в някакви граници около измерената — и колкото по-малка е извадката, толкова по-широки са те. Затова разлика от два-три пункта между двама кандидати често е в рамките на шума: утре същият въпрос, зададен на други хора, може да обърне посоката. Това не значи, че анкетата е безполезна. Значи, че трябва да се чете като прогноза за времето, а не като резултат от мач. И че „води с два“ е изречение без съдържание.