Интервюто е най-старият и най-злоупотребяваният журналистически жанр. Изглежда лесно: двама души говорят, единият пита, другият отговаря. В действителност то е конструкция — журналистът избира тема, подбира въпросите, решава какво да изреже и как да подреди отговорите. Затова качеството на интервюто се решава още преди първата дума и продължава да се решава след последната.
Видовете интервюта следват целта. Информационното интервю търси факти: какво е станало, кой е взел решението, какви са числата. Портретното търси човека: как е израснал, какво го е променило, какво би направил различно. Експертното обяснява сложна тема с думите на специалист и изисква журналистът да разбира достатъчно, за да зададе втори въпрос. Блицът работи с кратки въпроси и кратки отговори — той е жанр на нюанса, не на дълбочината. Груповото интервю и пресконференцията имат друга логика: там се състезаваш с други журналисти и трябва да зададеш въпрос, който никой друг не е задал.
Подготовката е това, което отличава професионалиста от любопитния. Първо се събира всичко публикувано: предишни интервюта, статии, официални документи, отчети. После се проверяват фактите, които ще се цитират — дати, числа, имена, длъжности. Трето, формулира се какво точно липсва на публиката: не „интересен разговор“, а конкретна информация или конкретен образ. Едва тогава се пишат въпросите, и то като карта, а не като сценарий, защото живият разговор ще се отклони.