В една редакция сутринта има двадесет теми и място за пет. Някой трябва да реши кои. Това решение не е техническо: то определя за какво ще научат хиляди хора и за какво няма да чуят нищо. Затова новината не е огледало на деня, а подбор, направен по критерии, които рядко се обсъждат на глас. Първият избор е първата редакция и той е по-важен от всички думи, които ще бъдат написани след него. Никой от тези хора не смята, че цензурира; те просто работят по-бързо, отколкото някой може да провери. Това е и причината редакционният избор да не може да бъде заменен с алгоритъм.
Критериите не са заговор, а професионална рутина. Новост — защото вчерашното вече не е новина. Близост — защото читателят се интересува от това, което може да му се случи. Конфликт — защото напрежението задържа вниманието. Мащаб — защото голямото число изглежда важно. Човешки интерес — защото историята на един човек се разбира по-лесно от статистика. Всеки от тези критерии е разумен сам по себе си. Заедно те систематично подценяват бавните процеси и това не е нечия зла умисъл, а страничен ефект. Това не е недостатък на журналистиката, а начинът, по който работи вниманието.
След подбора идва редът. Първият абзац решава какво ще запомни човекът, който прочете само него — а такива хора са мнозинство. Затова той не е техническо резюме, а твърдение за важността. Ако започнеш с това, че двама министри са се срещнали, новината е срещата. Ако започнеш с това, че цената на тока ще се вдигне, новината е цената. И двете изречения са верни. Разликата е в избора кой факт е рамката, а този избор е редакционен. Поради това първото изречение заслужава повече мисъл от целия останал текст.