Журналист отива на протест. Ако стои отстрани и записва, изглежда неутрален. Ако тръгне с протестиращите, изглежда ангажиран. И в двата случая е избрал позиция, защото и позицията на наблюдател е позиция — тя казва, че събитието е нещо, което се гледа отвън. Затова обективността не е отсъствие на мнение. Тя е метод: да провериш, да потърсиш другата страна, да отделиш факт от коментар, да покажеш какво не знаеш. Разликата се вижда и в това кой отговаря на въпросите, а кой само изпраща изявление. Затова е честно още в началото да се каже откъде гледаш събитието.
Методът има конкретни стъпки и те са скучни. Проверка на източника: кой го казва, откъде знае, има ли интерес. Проверка на документа: автентичен ли е, пълен ли е, кой го е издал. Проверка на числото: спрямо какво е голямо, за кой период, кой го е изчислил. Търсене на другата страна: не за баланс, а за проверка. Отделяне на факт от оценка в рамките на едно изречение. Всяка стъпка намалява вероятността за грешка и никоя не е героична, но заедно те правят текста проверяем. И опитният читател гледа не само какво е проверено, а и как е проверено.
Тя има и граници, за които се говори малко. Не можеш да си обективен за нещо, което не разбираш. Не можеш да провериш всичко за един ден. Не можеш да интервюираш този, който не отговаря или отговаря само с готово изявление. Ето защо резултатът винаги е непълен и честната журналистика го признава. Тя казва какво знае, какво не знае и как е проверила. Това е по-полезно от фалшива увереност, защото позволява на читателя сам да прецени. Поради това е честно да се каже и какво е останало извън текста по липса на време или достъп.