Обществената медия възниква от техническа необходимост. Радиочестотите са ограничен ресурс и държавата трябва да реши кой ги получава и при какви условия. Още в началото на XX век става ясно, че излъчването не може да бъде само частна търговия, защото то формира общественото мнение. Така се ражда моделът на общественото радиоразпръскване: институция, финансирана от публиката и отговорна пред нея.
Британската BBC е историческият пример, но моделът се разпространява в цяла Европа с различни решения. Някъде има лицензионна такса за всяко домакинство с телевизор, някъде — субсидия от бюджета, някъде — смесица от публични средства, реклама и спонсорство. Разликата не е техническа: тя определя степента на зависимост. Таксата прави медията зависима от обществото, субсидията — от правителството и парламента, рекламата — от рекламодателите.
Мисията се формулира в закона и в обществения договор. Тя включва универсален достъп, независимо от място и доход; разнообразие на съдържанието и на гледните точки; качество и професионални стандарти; защита на децата; културно и езиково наследство; образование и наука; информация при кризи. Всяка от тези точки е скъпа и обикновено не се изплаща от реклама, което е и главният аргумент за публичното финансиране.