Собствеността е първият слой на всяка медийна структура. Преди да има редакционна политика, има бюджет: заплати, наем, техника, разпространение, правна защита. Този бюджет се осигурява от някого и този някой има очаквания — не непременно политически, но винаги икономически. Затова анализът на медиите започва не с текстовете, а с въпроса кой ги финансира и при какви условия.
Исторически формите са се меняли. Първите вестници са били собственост на печатари, после на политически партии, после на издателски къщи, които са живели от реклама. През XX век се появяват големите медийни групи, а в края на века — международните фондове, които купуват издания като активи с парични потоци. Всяка от тези форми носи различен стимул: партийният печат търси влияние, рекламният — обхват, фондът — възвръщаемост за ограничен срок.
Правната форма е само началото. Една медия може да е акционерно дружество с хиляди дребни акционери и един мажоритарен собственик; може да е собственост на фондация, която има устав и забрана да разпределя печалба; може да е кооперация на журналисти. Във всеки случай важни са три неща: кой има право на глас при ключови решения, кой назначава главния редактор и кой може да спре финансирането.