Новините струват пари, преди да донесат пари. Заплати, кореспонденти, правен съд, архиви, технологии, разпространение — всичко това се плаща, преди читателят да отвори страницата. Затова въпросът „кой плаща“ е по-важен от въпроса „кой пише“: той определя какви теми ще бъдат покрити, колко дълго ще се работи по тях и какво ще се случи, когато материалът не се чете.
Приходите идват от три основни посоки: реклама, продажби и други източници. Продажбите включват абонамент, еднократно копие, билет за събитие, достъп до архив. Другите източници са дарения, фондации, грантове, услуги, обучение, печатница. Пропорцията между тях е стратегическо решение, защото всеки модел възнаграждава различно поведение: рекламният — обхват, абонаментният — лоялност и задълбоченост, грантовият — теми, които донорът смята за важни.
Мащабът има значение, но не еднозначно. Малката редакция не може да държи скъп екип за разследвания, но може да е близо до мястото и да познава хората. Голямата може да си позволи правен отдел, база данни и дълги проекти, но е по-далеч от ежедневието на читателя и по-зависима от вътрешни процедури. Затова пазарът не е нито добър, нито лош сам по себе си — той разпределя различни видове журналистика и различни видове близост.