Медийната грамотност не е списък от надеждни сайтове и не е недоверие към всичко. Тя е набор от навици, които се упражняват: как се чете заглавие, как се търси първоизточник, как се проверява снимка, как се различава жанр. Човек, който има тези навици, не знае всички отговори, но знае как да ги намери и кога да каже „не знам“. Точно това последното е най-трудната част, защото публичното пространство награждава увереността.
Основният метод се нарича странично четене. Вместо да изучаваш сайта, който твърди нещо — неговото лого, дизайн, рубрики, — отваряш нов раздел и проверяваш какво казват за него други източници. Вертикалното четене, при което оставаш на страницата и търсиш вътрешни признаци, е по-бавно и по-лесно се заблуждава: добре направен сайт може да е измислен, а лошо направен — да е надежден. Въпросът не е „изглежда ли професионално“, а „кой стои зад него“.
При изображенията проверката е конкретна. Обратното търсене показва къде другаде се появява кадърът и от кога; ако най-ранната поява е от преди години, „новината“ е стара. Видеото изисква още повече: кадър по кадър, звук, сенки, табели, език, сезон. Метаданните помагат, но се губят при препращане и лесно се подправят, затова не са доказателство сами по себе си. Понякога най-силният тест е географията: слънцето не може да е от север.