Думата „дезинформация“ покрива три различни явления. Първото е невярна информация, разпространена без намерение да заблуди: сгрешена снимка, объркан превод, препубликуван стар текст. Второто е съзнателно създадена лъжа с цел — убеждаване, печалба, натиск. Третото е вярна информация, използвана, за да навреди: изтекъл документ без контекст, цитат, изваден от средата си, факт, който е верен, но подвежда. Разликата е важна, защото мерките срещу трите не са еднакви: грешката се поправя, лъжата се опровергава, а злоупотребата с вярно изисква контекст.
Механизмът рядко е една голяма лъжа. По-често е съставен: истинско събитие, невярна причина, изваден от контекст цитат, снимка от друго място, стар клип с нова дата. Всяка част може да бъде проверена и вярна, а сборът — подвеждащ. Затова проверката гледа не само отделните факти, а и връзката между тях: кой твърди, че причината е тази, и какво показва първоизточникът. Съставната лъжа е по-устойчива, защото всяко опровержение може да бъде представено като атака срещу вярна подробност.
Разпространението разчита на емоция и скорост. Твърдение, което потвърждава вярванията ти, се приема по-лесно; повторението го прави познато, а познатото изглежда вярно. Този ефект е описан като илюзорна истина: не защото помним източника, а защото помним самото твърдение. Затова първата публикация определя рамката, дори когато по-късно бъде опровергана, а опровержението рядко стига до същата аудитория.