Платформата не произвежда новини, но решава кой ще ги види. Това е достатъчно, за да изпълнява функцията на медия: подбор, подредба и разпространение. Разликата е, че подборът не се прави от хора с редакционна отговорност, а от система, обучена да предвижда взаимодействие. Тя не пита „важно ли е“, а „ще остане ли човекът още малко“. Отговорът на втория въпрос често съвпада с първия, но не винаги, и точно в разликата се губи контекстът.
Алгоритъмът използва много сигнали: с кого взаимодействаш, колко дълго гледаш, какво пропускаш, какво спираш да гледаш. Свежестта тежи силно, затова старо съдържание почти не се показва, дори когато е по-точно. Сходството също тежи: виждаш онова, което прилича на вече харесаното. Резултатът е персонализирана подредба, която не е нито случайна, нито неутрална — тя е оптимизирана за мярка, която не е журналистическа.
Когато редакцията реши, читателят получава; когато човек реши, приятелите му получават. Веригата е къса и затова бърза. Но всеки, който споделя, става съиздател: той избира заглавие, контекст и момент. Съдържание с висока емоционална интензивност — възмущение, страх, надежда — пътува по-далеч от сухото уточнение. Това не значи, че хората са глупави; значи, че вниманието е устроено така, че реагира преди да провери.