В музейна витрина има кост, намерена при разкопки, и табелка с възраст. Посетителите я подминават, а тя е резултат от една от най-полезните идеи в археологията. Преди нея възрастта се е определяла по стил, по съседни находки, по писания на древни автори — тоест по догадки, подредени в хронология. След нея има число, което може да се провери независимо. Промяната не е в това, че хората са станали по-умни, а в това, че са намерили часовник, който върви в самите останки и не зависи от нечие мнение за стила. Затова тя е и пример за това колко силна е независимата проверка.
Часовникът е изотопът въглерод-14. Той се образува в атмосферата под действието на космически лъчи, окислява се и влиза в хранителната верига. Живите организми постоянно обменят въглерод с околната среда, затова съотношението в тях остава близко до това в атмосферата. Когато организмът умре, обменът спира. От този момент количеството на радиоактивния изотоп започва да намалява с известна скорост, а стабилният въглерод остава. Съотношението между двете става часовник, който не може да бъде подправен, но може да бъде объркан. Затова и най-малкото замърсяване може да измести резултата с векове.
Измерването е техническо, но логиката е проста. Колкото по-малко е останало от радиоактивния изотоп, толкова повече време е минало. Ако половината е изчезнала, е минал един период на полуразпад; ако три четвърти, два. Точността зависи от количеството материал, от замърсяванията и от това дали образецът е бил затворена система. Ето защо находка, която е била кисната във вода или обработвана с восък, може да даде грешна дата. Методът не е магия; той е измерване с условия, които трябва да се проверят. Поради това добрият резултат включва и описание на това как е получен.