Четеш заглавие: безработицата е паднала. После гледаш числата и виждаш, че е паднала, защото петдесет хиляди души са спрели да търсят работа. Те не са намерили място — просто вече не се броят за безработни. Числото е вярно според дефиницията и напълно подвеждащо според смисъла. Това не е измама. Това е нормалната разлика между измерване и реалност, и тя е най-важното, което трябва да знаеш за всяка статистика, която виждаш в новините. Затова първото умение при четене на статистика не е математика, а навик да питаш какво точно е преброено.
Всяко число се ражда от три решения: какво се мери, как се събира информацията и как се обобщава. Първото е определение — кой се счита за безработен, за беден, за зает. Второто е метод — преброяване, извадка, административни данни, самоотчет. Третото е агрегат — средно, медиана, дял. Всяко от тези решения е защитимо и всяко може да бъде избрано така, че да произведе желаното послание, без нито едно число да е измислено. Ето защо една и съща реалност може да произведе две напълно различни числа, без никой да е излъгал в нито едно от тях.
Най-честата манипулация не е в числата, а в пропуснатото. Средната заплата изглежда добре, докато не разбереш, че половината хора получават по-малко от нея. Средното е чувствително към няколко много високи стойности, затова в разпределение с голямо неравенство то описва малцинство. Медианата е по-честна за типичния човек, но изглежда по-лошо и затова се използва по-рядко в прессъобщения. Изборът между двете не е технически, а политически. Ето защо е полезно да видиш и двете: средното показва общия обем, медианата — какво се случва с типичния човек. Поради това е честно да се публикуват и двете.