Българският печат сменя собствениците си за месеци след 9 септември 1944 година. Опозиционните издания са спрени, партийните печатници са конфискувани, а журналистите са подложени на проверки. Многопартийната преса от времето на Търновската конституция изчезва за по-малко от пет години.
Центърът на системата е „Работническо дело“ — органът на ЦК на БКП. Вестникът съществува от 1927 година, забранен е след преврата от 1934 година и излиза нелегално до 1944 година. От 18 септември 1944 година излиза легално и става първа страница на режима. През 1974 година тиражът му е 750 хиляди екземпляра, а през 1990 година се преименува на „Дума“. Първата страница с решенията на Политбюро е задължително четиво за всеки партиен и държавен служител.
Около него се подреждат останалите издания, всяко с ясна функция. „Отечествен фронт“ е ежедневникът на фронтовата организация и говори от името на „народа“ като коалиция. „Труд“ съществува от 1936 година, а след 1944 година излиза като „Знаме на труда“ — орган на профсъюзите, който по-късно си връща името и остава вестник за работническия читател. „Стършел“ излиза от февруари 1946 година и остава единственото място, където властта може да бъде осмейвана — в границите на позволеното. „Поглед“ е седмичникът на Съюза на българските журналисти, възобновен през януари 1966 година, а „Литературен фронт“ и „Народна култура“ обслужват културния елит.