БНР има рождена дата, която не съвпада с първото предаване. Първите опити са през 1929 година, когато Георги Вълков и група инженери построяват 50-ватов предавател в Инженерната работилница в София. През пролетта на 1930 година, на 30 март, в салона на Българското инженерно-архитектурно дружество се ражда „Родно радио“ — любителско сдружение, чиито учредители включват Асен Златаров, Димо Казасов, Елин Пелин и Хенри Левенсон. От май същата година започват редовни емисии.
Две години по-късно името става Радио „София“, а с указ на цар Борис III от 25 януари 1935 година радиото минава под контрола на държавата. На 18 юни 1935 година за първи главен ръководител е назначен Сирак Скитник — поет, художник и театрален критик. Под негово ръководство радиото започва да звучи като институция, а не като любителска станция.
Сградата на булевард „Драган Цанков“ 4 започва да се строи през 1938 година, основният строеж е завършен през 1941 година, а техниката е доставена от „Телефункен“. През същата година започва излъчването на сигнала „Точно време“ от Астрономическата обсерватория — малка услуга, която показва колко тясно радиото се вплита в ежедневието.
Войната прекъсва това развитие. При бомбардировките над София през зимата на 1943–1944 година бомба пада върху сградата и разрушава задната част на първото студио, а радиото се евакуира в училището в Нови хан. В шест часа на 9 септември 1944 година гласът на Кимон Георгиев излъчва по Радио „София“ прокламацията на Отечествения фронт. За директор е назначен Орлин Василев, скоро заменен от Карло Луканов, а радиото се превръща в идеологическа институция.