На 7 ноември 1959 година малко преди 10 часа в София се чува фразата „Внимание, излъчваме в ефир!“. Камерата показва манифестацията на площад „9 септември“, а дикторът обяснява какво виждат зрителите. Това е първото предаване на българската телевизия, резултат от близо осем години разработки и изпитания на екип от Машинно-електротехническия институт в София. Официалното откриване е на 26 декември 1959 година.
Началото прилича на театър на живо. Няма видеозапис, така че всичко, което не е заснето на филм, се излъчва в момента и изчезва завинаги. Предаванията са няколко часа седмично и се приемат само в София и околността. Екипите са малки, техниката е вносна, а студиото е приспособено помещение. Режисьорът работи с две-три камери и разчита на точност, защото повторение няма.
Институцията расте бързо, защото телевизията е скъпа и политически ценна. През 1964 година е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“ към Министерството на културата. През 1971 година радиото и телевизията са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от изпълнителната власт. През 1975 година тръгва Втора програма, а през 1973 година има първо цветно излъчване. През 1977 година двете медии получават статут на самостоятелни юридически лица, а през 1986 година отново са обединени.