Освобождението не създава българския печат — той вече има тридесет и шест години история, — но променя изцяло условията му. Цензурата на султана изчезва, а на нейно място идват държавните правила, партийните интереси и пазарът. Първият вестник след Освобождението излиза на 25 юли 1878 година в Пловдив: „Марица“, издаван от Христо Г. Данов. Издателят вече е печатар и книжар и разбира, че вестникът трябва да се продава, а не само да се раздава.
Държавата също влиза в печата. На 28 юли 1879 година излиза първият брой на „Държавен вестник“ по указ на княз Александър I от 19 юли същата година. Първоначално излиза веднъж седмично, а от 1891 година — всеки присъствен ден. В него се обнародват законите, указите, назначенията и съдебните решения. За разлика от партийните издания, той не търси читател на улицата, а изпълнява функция: ако един закон не е публикуван, той не съществува.
Партиите бързо разбират, че вестникът е по-евтин от митинг. Всяка партия основава или купува издание, а редакторът често е и депутат. „Мир“ излиза от 1894 година като орган на Народната партия на Михаил Маджаров, от 1905 година става всекидневник и остава на улицата до 30 декември 1944 година. „Дневник“ (1902–1944) на Георги Николов залага на информацията вместо на коментара и от 1903 година е лидер в новинарския печат. „Утро“ излиза от 1 февруари 1911 до 9 септември 1944 година, а „Зора“ — от 18 май 1919 до 7 септември 1944 година, създаден от Данаил Крапчев и превърнат в семейна медийна фирма.