На 24 януари 1848 година в Цариград излиза първият брой на „Цариградски вестник“. Той не е първият български вестник — преди него са „Български орел“ и опитите на Фотинов, — но е първият, който успява да се задържи. Последният брой е от 22 декември 1862 година, а между тях са 509 издания. Тази продължителност е по-важна от всяко отделно съдържание, защото създава навик: читателят започва да чака следващия брой в определен ден.
Изборът на Цариград не е случаен. Там живее най-голямата българска градска колония, има печатници с граждански шрифт, работеща поща, параходни линии и търговци, които могат да платят абонамент. Градът е и център на църковната борба, а това дава на вестника тема, която не свършва с години. Редакцията е малка, но има кореспонденти в провинцията — учители, свещеници и търговци, които изпращат кратки писма за местни събития.
Структурата е предвидима. Първата страница носи политически и търговски новини, втората — църковни и училищни въпроси, третата — обяви, цени и съобщения, а последната — кратки литературни текстове и поучения. Този ред не е журналистическа случайност, а опит да се задържи разнородна публика: търговецът търси цените, учителят — новините за училищата, свещеникът — църковните решения.