Трансграничният регион не е просто район до границата. Той е пространство, в което ежедневието на хората пресича държавна граница по причини, които нямат нищо общо с политиката: работа, училище, болница, пазар, сватба. Географът го изучава като система от потоци — хора, стоки, услуги, — а не като линия. Колкото по-пропусклива е границата, толкова по-близо е районът до модела на един общ пазар.
България има пет съседи и това определя вида на всеки граничен район. Северната граница е Дунав — река, която е едновременно преграда и път. Западната е със Сърбия, планинска и слабо населена. Югозападната е със Северна Македония, също планинска, с малки градове от двете страни. Южната е с Гърция — през Родопите и по долината на Струма и Места. Югоизточната е с Турция, през Странджа и по Марица.
Дунавът е особено важен, защото е коридор. По него минават кораби, риба, вода и ток; по бреговете му стоят пристанища и градове — Видин, Лом, Оряхово, Никопол, Свищов, Русе, Силистра. Мостът между Русе и Гюргево, открит през 1954 година, е първата постоянна връзка над реката в българския участък и десетилетия наред единствената. Вторият мост, при Видин и Калафат, е открит през 2013 година и скъси пътя към Западна Европа.