Разгъваш хартиена карта на масата и първото, което забелязваш, е, че Гренландия е огромна. Тя изглежда по-голяма от Африка, макар да е много по-малка, и това не е грешка на издателя. Земята е сфера, а картата е равнина, и няма начин едното да се пренесе върху другото без изкривяване. Затова всяка карта избира какво да запази и какво да пожертва: ъгли, площ, разстояние или посока. Първият въпрос към една карта не е къде е нещото, а за какво е направена. Затова картата е по-скоро превод, отколкото копие, и всеки превод има загуби.
Проекцията е математическо правило, което превръща координатите на сферата в координати на листа. Меркаторовата проекция запазва ъглите и ето защо е удобна за корабоплаване, защото постоянният курс се превръща в права линия. Цената е, че площите се увеличават към полюсите, откъдето идва огромната Гренландия и разтегнатата Антарктида. Равноплощните проекции правят обратното: площите са верни, но формите се изкривяват. Поради това изборът е компромис, а не въпрос на точност. Следователно военните и морските карти предпочитат една проекция, а статистическите — друга, и това не е каприз. Изборът следва от въпроса, който картата трябва да отговори.
Отделно има други начини, по които картата лъже, и те са по-невидими от проекцията. Генерализацията опростява: реката става линия, градът — точка, а пътят — права, макар да има завои. Цветовете и символите внушават значение, което не е в данните. Класификацията при тематичните карти решава къде минават границите между „високо“ и „ниско“, а една и съща информация може да изглежда съвсем различна при различен избор. В резултат на това картата е аргумент, облечен като факт. Ето защо една карта може да бъде вярна във всяка точка и подвеждаща в цялото. Точно това се случва с картите на престъпността и с картите на болестите.