На едно било има каменен стълб, който прилича на обикновен камък, но е граница. От двете му страни хората говорят езици, които си приличат достатъчно, за да се разберат, и достатъчно различно, за да се разпознаят. На пазара в долината се чуват три езика, а над вратите има църква, джамия и синагога на стотина метра една от друга. Балканите изглеждат като място на смесване и на разделяне едновременно. И точно това е тяхната особеност: те не са нито едно, нито друго. Затова регионът е по-лесно да се опише с примери, отколкото с определение.
Географски регионът е полуостров, заобиколен от Адриатическо, Йонийско, Егейско и Черно море, но границите му не са ясни. Има планински вериги, които вървят по диагонал и разделят долините една от друга, а реките понякога работят като пътища, а понякога като прегради. Затова една долина може да бъде свързана с далечен град и изолирана от съседната, която е на двадесет километра. Географията тук не е фон, а обяснение за това кой с кого се среща. Ето защо картата на Балканите е по-малко полезна от картата на един басейн. Водата свързва това, което планината разделя.
Планините обясняват многообразието, защото разделят и пазят. Всяка долина развива свои навици, думи и музика, а бракът в съседната долина изисква преговор. От друга страна, планините не са непроходими и по проходите минават армии, търговци и идеи. Поради това регионът е едновременно раздробен и свързан, а културите се различават в детайли и си приличат в основите. Империите добавят слоеве: римски път, византийска църква, османски мост, и всичко това остава в един град. Следователно езиците тук се различават повече на сто километра, отколкото на хиляда по равно. И в резултат на това преводът е ежедневие, а не изключение.