Телефонът показва синя точка и тя е точно на мястото, където стоиш, дори когато наоколо няма нито един надпис. Зад тази точка стоят две числа — ширина и дължина — и цяла система, която ги изчислява постоянно. Ширината мери разстоянието от екватора на север или на юг, а дължината — от нулевия меридиан на изток или на запад. Всяка точка на планетата има уникална комбинация от двете, а с височината се получава пълен адрес. Затова координатите са най-старият универсален адрес, който не зависи от език и от държава. Това е рядко нещо: адрес, който работи навсякъде.
Записът изглежда прост, но има подробности, които объркват. Градусите се делят на минути и секунди или се пишат като десетична дроб, а двете форми често се смесват в един и същи документ. Има и въпрос за модела на Земята: координатите са числа върху определена референтна повърхност, а не върху реалния терен. Затова една и съща точка може да се различава с десетки метри при различни системи. За спасители и за картографи това е разликата между намиране и търсене. Ето защо при предаване на позиция е добре да се каже и системата, в която е записана.
Сателитната навигация работи по начин, който не е очевиден. Сателитите излъчват сигнал с точно време, а приемникът измерва колко време е пътувал сигналът и оттам изчислява разстоянието. С три разстояния може да се определи позиция, но часовникът на приемника не е точен, поради това се използва четвърти сателит, който коригира и времето. Точността зависи от геометрията на видимите сателити, от отраженията от сградите и от състоянието на атмосферата. Следователно в тесен град точката може да „скочи“ на съседна улица. В резултат на това телефонът понякога показва кръг, а не точка, и това е честна рисунка на несигурността.