Планината е ресурс, който има рядко качество — тя не изчезва. За разлика от плажа, който работи два месеца, билната пътека може да се използва от май до октомври, а ски пистата — от декември до март. Затова планинските общини имат шанс за по-дълъг сезон, ако успеят да свържат двата продукта в един. Проблемът е, че ски инфраструктурата и пешеходната инфраструктура се развиват отделно и често си пречат.
Пешеходният туризъм има дълга традиция. Организираното движение започва в края на XIX век, когато се създават първите туристически дружества, а хижите се строят с дарения и с труд. До средата на XX век мрежата вече покрива основните планини. Днес тя е рядкост в европейски мащаб: гъста, безплатна и с маркировка, която позволява преход от хижа на хижа без водач. Точно това прави България привлекателна за чуждия пешеходец, който търси диво място на достъпна цена.
Най-известният маршрут е Ком–Емине — преход по билото на Стара планина от връх Ком до нос Емине на морето. Той минава през Централен Балкан, през резервати и през места, до които няма път, и се води част от европейската пътека Е3. Европейският маршрут Е4 също пресича страната. Тези линии са важни не само символично: те вкарват българските планини в европейска карта на пешеходния туризъм и дават на чужденеца причина да дойде за две седмици, а не за два дни.