Черноморското крайбрежие е тясна ивица с непропорционално значение. То заема малка част от територията на страната, но концентрира голяма част от летните легла, от чартърните полети и от сезонната заетост. Причината е географска: морето е на няколко часа от вътрешността, брегът е мек и достъпен, а двата големи града — Варна и Бургас — имат летища, пристанища и университети. За един германски или британски туроператор това е продукт, който се продава лесно: слънце, плаж, хотел с храна и напитки на една цена.
Историята на този продукт е история на държавна инвестиция. До Втората световна война по брега има отделни вили и малки хотели, предимно в градовете. След 1948 година се създава „Балкантурист“, а от края на 50-те години държавата започва да строи комплекси от нов тип — с общи ресторанти, плажове и алеи. Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Дюни и Елените са създадени като проекти, а не като стихиен растеж. Това обяснява и днешния им вид: големи хотелски блокове, малко частни къщи и широка главна улица.
Собствеността се променя след 1989 година, но моделът остава. През първото десетилетие на новия век строителството расте бързо, защото цената на земята край морето е ниска, а търсенето — високо. Резултатът е презастрояване в най-търсените участъци и празни комплекси в по-слабите. Днес конкуренцията не е между курорти, а между цени: собственикът на хотел печели от обем, а не от качество, и затова ремонтите се отлагат, а заплатите остават ниски.