Туристическата география е дял от икономическата география и изучава едно нещо: движението на хора извън обичайното им място и следите, които това движение оставя. Тя не се занимава с красотата сама по себе си, а с превръщането на едно място в дестинация. Разликата е важна. Място има всеки хълм, всяко село и всяка крепост. Дестинация става онова място, за което човекът е готов да плати транспорт, нощувка и време, защото очаква нещо, което не може да получи у дома. Затова географът пита не какво има на мястото, а какво от това се продава и на кого.
Първият ресурс е природният: климат, море, планина, минерална вода, пещера. Вторият е културният: църква, манастир, крепост, музей, фестивал, занаят. Третият е инфраструктурният и той често се подценява — легла, пътища, вода, канализация, интернет. Село с три къщи за гости и красива църква не може да приеме автобус, ако няма паркинг и тоалетни. Затова инвестицията в туризъм не свършва с реставрацията на фасадата — тя само започва с нея.
Достъпът е втората сила и той е по-важен, отколкото изглежда. Разстоянието се мери във време, а не в километри, и точно затова географът използва изохрони — линии, които свързват точки с еднакво време за пътуване. Един нов тунел или участък магистрала може да премести цяло село от зоната на петте часа в зоната на двата и с това да промени цената на имотите, броя на леглата и дори езика, на който се говори по улицата. Обратното също е вярно: затворен път заради ремонт изтрива един сезон.