Името е най-старият документ за едно място. Преди кадастъра, преди пощенския код и преди табелата на входа, хората са казвали къде живеят с дума. Затова топонимията се чете като пластова геология: най-долните пластове са тракийски и латински, над тях лежат славянски и прабългарски, а най-горните са гръцки, турски и съвременни. Всяка смяна на властта оставя име, а всяка смяна на име оставя следа.
Тракийският пласт е най-стар и най-труден за разчитане. Пловдив идва от Пулпудева, Марица — от Еброс, а името на Струма е свързано със стария Стримон. Римляните превеждат и добавят: Дунав идва от Danubius, а Сердика е име на град, за което още се спори дали идва от племе или от дума за среда. Тези имена са оцелели, защото са били записани от гръцки и латински автори, а после са преминали в славянската реч през местното население.
Славянският и прабългарският пласт са по-прозрачни. Търново идва от трън, Камчия — от старо име на река, а Стара планина е буквално описание. Пирин се свързва с Перун, славянския бог на гръмотевицата, а Рила има няколко обяснения — от тракийско име до дума за вода. Прабългарските следи са по-малко, но са важни, защото показват, че държавата е оставила не само институции, но и думи в географията.