Пристанището е място, където географията става икономика. България има два изхода към вода — 378 километра черноморски бряг и 471 километра по Дунав, — и точно тези две линии определят къде са се появили градовете с пристанища. Морските пристанища работят с големи кораби и с контейнери, речните — с насипни товари и с връзка към Централна Европа. Разликата не е в размера, а в типа товар и в дълбочината.
Варна е най-голямото българско пристанище. Новото пристанище е открито на 18 май 1906 година след дълъг строеж, който почти фалира изпълнителя, и днес работи като два комплекса — „Варна-изток“ и „Варна-запад“. То има фериботна връзка с Украйна, свободна зона и терминали за контейнери, зърно и генерални товари. Зад него стои цяла промишлена зона, защото пристанището не създава товар само по себе си — то го привлича, когато наблизо има завод или склад.
Бургас е второто голямо пристанище и има различен профил. Към 2025 година то разполага с 34 корабни места в три терминала — „Изток“, „Изток 2“ и „Запад“, — а газенето варира от 7 метра при „Изток“ до 15,5 метра при най-дълбоките кейове на „Запад“. Там се обработват нефт, контейнери и насипни товари, а близостта до рафинерията определя какво идва и какво заминава. Новият кей №28, дълъг 260 метра, е направен точно за контейнеровози.