Пътната мрежа на България е наследство от три различни периода. Първият е след Освобождението, когато държавата започва да строи шосета по стари турски пътища и да свързва окръжните центрове. Вторият е социалистическият: през 1964 година е приета първата програма за магистрали, а през 1973-та започва строежът на „Тракия“. Третият е европейският, след 2007 година, когато парите идват от фондовете на ЕС и приоритетите се определят от трансевропейските коридори.
Днес републиканската мрежа е 19 968 километра към края на 2023 година. Тя се дели на автомагистрали, пътища от първи, втори и трети клас, а общинските пътища са отделна система, за която отговарят общините и за която рядко стигат пари. Управлението е на Агенция „Пътна инфраструктура“, а финансирането е смесено: държавен бюджет, винетки и тол такси за камиони, въведени през 2019–2020 година. Винетката е заменена от електронна система, защото хартиеното стикерче не може да се проверява на скорост.
Автомагистралите са девет по план с обща дължина около 1 640 километра, а към 2025 година са готови 911. „Тракия“ е завършена на 15 юли 2013 година и свързва София с Бургас за 360 километра — това е и най-използваната магистрала в страната. „Марица“ отвежда трафика от „Тракия“ до Капитан Андреево, „Хемус“ трябва да стигне до Варна, но е построена на части, а „Струма“ слиза по долината на Струма към Кулата. „Черно море“, „Люлин“ и „Калотина“ са къси, но решават локални възли.