Картата е модел на земната повърхност, сведен до равнина. Още с това определение идва и първото ограничение: сфера не може да се разгъне в равнина без изкривяване. Затова всяка карта избира какво да запази — форма, площ, разстояние или посока — и какво да пожертва. Изборът се нарича проекция и той определя за какво картата е подходяща и за какво не. Ето защо проекцията се избира преди чертането, а не след него.
Мащабът е числото, което превръща рисунката в измервателен инструмент. При мащаб 1:100 000 един сантиметър на картата отговаря на един километър в природата, а един милиметър — на сто метра. При 1:25 000 един сантиметър е 250 метра, а при 1:500 000 — пет километра. Колкото по-малък е знаменателят, толкова по-подробна е картата; колкото е по-голям, толкова по-голяма територия събира един лист. Затова кадастралните карти са едромащабни, а картите на страната — дребномащабни.
Релефът се изобразява с хоризонтали — линии, които свързват точки с еднаква височина. Разстоянието между тях е ключът: гъсти линии означават стръмен склон, редки — полегат. По затворените хоризонтали се разпознават върхове и котловини, а по формата им — хребети и долини. Към тях се добавят отметки за височина, скали, сенки и щрихове, които помагат за бързо четене.