Географската координатна мрежа покрива Земята с паралели и меридиани. Паралелите измерват ширина — колко на север или на юг от екватора се намира точката, а меридианите измерват дължина — колко на изток или на запад от Гринуичкия меридиан. Всяка точка се описва с две числа в градуси, минути и секунди. Това е начинът теренът да се превърне в адрес, който може да се запише и предаде.
България се намира изцяло в Северното и в Източното полукълбо. Тя се простира от 41°14′ до 44°12′ северна ширина и от 22°21′ до 28°36′ източна дължина. Крайните точки имат собствени имена: най-северната е устието на Тимок, най-южната — връх Вейката в Гюмюрджинския снежник, най-западната — седловина край връх Връшка чука, а най-източната — нос Шабла. Тези четири точки очертават рамката на страната.
Ширината определя височината на Слънцето над хоризонта и дължината на деня. Колкото по на север, толкова по-ниско е слънцето през зимата и толкова по-дълъг е денят през лятото. Разликата между северната и южната граница на България е около три градуса, което не е драматично, но се усеща в продължителността на деня и в средните температури. Затова южните долини са по-топли и през януари, и през юли.