Долината е удължена вдлъбнатина с ясно изразени склонове, през която обикновено тече река. Тя може да бъде широка и плоска, както е при Марица, или тясна и стръмна, както е при проломите на Искър. Между тези две крайности има дефилета, клисури и котловини, всяка от които има собствен начин на използване. За българската география долините са най-важната свързваща форма на релефа.
Марица е главната ос на Южна България. В българския си участък реката е дълга около 321 километра и тече през Горнотракийската низина през Пазарджик, Пловдив и Димитровград. По нейната долина минават магистралата и железопътната линия към Одрин и Истанбул, а градовете са се наредили като мъниста по течението. Долината е широка, топла и земеделски интензивна, но и силно замърсена в средното течение.
Струма и Места са южните реки. Те извират от високите планини и слизат на юг през тесни дефилета — Кресненското при Струма е най-известното. Тези долини са отворени към Егейско море и затова в тях се усеща средиземноморски въздух: зимите са меки, а в Санданско-Петричката котловина узряват ранни зеленчуци, тютюн и грозде. Тясната долина обаче ограничава площите и прави пътя уязвим при свлачища.